ПРИ
СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ
ПРАВНА ИНИЦИАТИВА ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

(АС при НАПИМС)

ПРЕАМБЮЛ

Управителният съвет на Сдружение НАПИМС,

Воден от
Възможността, предоставена на публично – правните юридически лица - държавата и общините - да се обръщат към Арбитража, като извънсъдебен способ за решаване на споровете, възникнали от договорни или извъндоговорни правоотношения, съгласно Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж, ратифицирана с Указ 114 на Президиума на Народното събрание от 14.03.1964 г.

В съответствие:
• С чл. 9 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 1, ал. 2 и чл. 2 и параграф 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за международния търговски арбитраж
• С предвижданията на "Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз"
• Със "Стратегията за реформа в българската съдебна система", глава VІІІ "Въвеждане на алтернативни способи за решаване на спорове
• С член 4, ал. 1 на Устава на Националната асоциация “Правна инициатива за местно самоуправление”, предвиждащ извършването на допълнителна стопанска дейност за извънсъдебно и съдебно уреждане на спорове;
• С член 3, ал.2, т.10 на Устава на Националната асоциация “Правна инициатива за местно самоуправление”, предвиждащ активно съдействие на НАПИМС за въвеждане на медиацията като извънсъдебен способ за решаване на спорове.

В желанието си
• да осигури по – голяма бързина, гъвкавост и ефективност при решаването на търговски спорове, свързани с бързината и ефективността на стопанския оборот и защитата на обществения интерес, чрез правораздавателните функции на Арбитража, изразяващи се в решаването на правен спор със силата на присъдено нещо, произтичаща от силата на договора;
• да удовлетвори очакванията за търговско и екологично правосъдие, за по – бързото решаване на споровете по сключени вече договори за обществени поръчки, концесия, приватизационни и граждански облигационните договори, сключени по реда на Закона за задълженията и договорите и особения ред на Закона за общинската и Закон за държавата собственост;
• да развие облика на Сдружение “Национална Асоциация Правна Инициатива за Местно Самоуправление” от правен мозъчен тръст (think tank) в доброволен арбитражен съд, готов да посрещне необходимостта от бърза и ефективна защита на обществения интерес и стопанския оборот;
• да съдейства при утвърждаването на арбитража като бърз едноинстанционен способ за решаване на частноправни и публичноправни спорове.

Отчитайки фактът, че

• Арбитражният съд при НАПИМС има ограничение по отношение на предмета на арбитражния спор - относно имуществени отношения, без тези относно недвижими вещи.
• Арбитражният съд има правораздавателни функции, изразяващи се в решаването на правен спор със силата на присъдено нещо, произтичаща от силата на договора.

реши да създаде Арбитражен съд при НАПИМС и на свое заседание от 18 декември 2002 прие следния

Арбитражен съд
Чл. 1.
(1) Арбитражният съд при Националната асоциация “Правна инициатива за местно самоуправление” (АС при НАПИМС) е независима правораздавателна институция. Организацията на АС при НАПИМС се определя с Правила за работата на АС при НАПИМС, приети от Управителния съвет на Сдружение НАПИМС.
(2) АС при НАПИМС разглежда и решава търговски спорове по изпълнението и мониторинга (наблюдението) на договори за обществени поръчки, приватизационни договори, концесионни договори и всички граждански спорове, свързани с екологични проблеми, имуществени спорове по Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, облигационни договори за предоставяне под наем и/или лизинг на общински, държавни и частни недвижими имоти, земеделски земи и гори, търговски договори, в рамките и при условията на разрешената от ГПК компетентност.
(3) АС при НАПИМС разглежда и решава спорове за попълване на празноти в договорите по ал. 2, приспособяване на договора към нови обстоятелства, възникнали след неговото сключване, които съществено накърняват първоначално уговореното равновесие на насрещните права и задължения на страните.
(4) АС при НАПИМС съдейства за реализиране на доброволно споразумение чрез посредник (медиация) при условия и по ред, предвидени в раздел Втори от настоящия правилник - ПРАВИЛА ЗА ДОБРОВОЛНО СПОРАЗУМЯВАНЕ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК (МЕДИАЦИЯ).
(5) Спорове за вещни права или владение върху недвижими имоти, както и спорове по трудови правоотношения не могат да бъдат предмет на разглеждане и разрешаване от АС при НАПИМС.

Чл. 2.
(1) АС при НАПИМС разглежда споровете, съгласно чл.1, ал.2, когато споразумение предвижда арбитраж или някоя от страните по иска спора да се разреши от АС при НАПИМС и ответната страна не възрази в срока, даден й за отговор и се яви пред АС на НАПИМС за разьглеждане на спора.
(2) Счита се, че има арбитражно споразумение , когато то е писмено - съдържа се в документ, подписан от страните, или в разменени писма , телекси , телеграми или други средства за съобщения , или когато ответникът писмено или със заявление , отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.

Арбитражно споразумение и споразумение за доброволно споразумяване чрез посредник (медиация)
Чл. 3. (1) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на АС при НАПИМС разрешаването на спор между тях по договорно или извъндоговорно правоотношение. Препоръчваната от АС при НАПИМС арбитражна клауза е “Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете за неговото тълкуване, за попълване на празноти в него и за приспособяването му към нови обстоятелства, възникнали след неговото сключване, които съществено накърняват първоначално уговореното равновесие на насрещните права и задължения на страните, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Сдружение Национална Асоциация Правна Инициатива за Местно Самоуправление.”
(2) Споразумението за медиация е съгласието на страните за разрешаване на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между тях чрез доброволно споразумяване чрез посредник (медиация).
Препоръчвана от АС при НАПИМС договорна клауза за доброволно споразумяване чрез посредник (медиация): “Страните по този договор се съгласяват всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете за неговото тълкуване, за попълване на празноти в него и за приспособяването му към нови обстоятелства, възникнали след неговото сключване, които съществено накърняват първоначално уговореното равновесие на насрещните права и задължения на страните, да бъдат разрешавани по пътя на доброволно споразумяване чрез посредник (медиация) при Сдружение Национална Асоциация Правна Инициатива за Местно Самоуправление.”
(3) Обща (извъндоговорна) клауза за медиация: “Ако възникне спор при сключването или изпълнението на договор, страните се съгласяват да разрешат спора чрез доброволно споразумяване чрез посредник (медиация) на АС при НАПИМС съобразно неговия правилник, преди да се прибегне към арбитраж към същия или друг съд за разрешаването на спора”.
(4) Арбитражното споразумение и споразумението за медиация могат да бъдат самостоятелен договор или клауза в договора (арбитражна клауза/клауза за доброволно споразумяване чрез посредник (медиация), по изпълнението на който е възникнал или може да възникне спор.
(5) Арбитражното споразумение и споразумението за медиация, включени като клауза в договор, са независими от другото съдържание на договора. Нищожността на договора не означава недействителност на съдържащото се в него арбитражно споразумение или споразумение за медиация.
(6) Страна, която знае, че не е било спазено изискване, предвидено в арбитражното споразумение и въпреки това продължи да участва в арбитражното производство на АС при НАПИМС без да възрази в първото по делото заседание, не може да се позовава на нарушението.
(7) Смята се че има арбитражно споразумение, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от АС при НАПИМС или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на АС при НАПИМС.

Допустимост на арбитражното производство
Чл. 4.
(1) Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в първото по делото заседание. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява .
(2) Арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд.

Процедура
Чл. 5.
(1) Ако страните не уговорят друго, съгласието им да възложат спора на АС при НАПИМС означава съгласие той да се разгледа и разреши според разпоредбите на този правилник.
(2) Страните могат да се споразумеят за процедурата, която АС при НАПИМС трябва да спазва при водене на делото, доколкото тя не влиза в противоречие с императивните норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този правилник.
(3) По въпроси, неуредени в приложимия за арбитража закон, от този правилник или от споразумението на страните, решаващият орган процедира според неговата вътрешна убеденост, ръководейки се от принципите на правото, естеството на арбитража и предмета на спора, като при всички случаи обезпечава равна възможност на всяка от страните за защита на нейните права и интерес

Конфиденциалност
Чл.6. Арбитрите, посредниците (медиаторите) и страните, които участват в производството, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които им стават известни при арбитрирането или посредничеството (медиация). Всички протоколи, записки, доклади и други документи, получени от посредник (медиатор) или арбитър в това им качество, са поверителни. Те могат да се предоставят на вниманието на органите, упражняващи общ надзор за законност, след официално писмено поискване и след съгласието на председателя на АС при НАПИМС.

II. ПРАВИЛА ЗА ДОБРОВОЛНО СПОРАЗУМЯВАНЕ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК (МЕДИАЦИЯ)

Начало на доброволното споразумяване чрез посредник (медиацията)
Чл. 7.
(1) Когато страните, чрез споразумение са предвидили доброволно споразумяване чрез посредник (медиация) или отнасяне на съществуващи или бъдещи спорове за медиация пред Арбитражния съд на НАПИМС, се приема, че те са направили настоящият правилник част от тяхното споразумение. Всяка страна по спор може да започне доброволно споразумяване медиация чрез молба до АС при НАПИМС, или споразумение на спорещите за медиация, или чрез съгласие медиация по спор, който е бил предаден за разрешаване от Арбитражния съд при НАПИМС.
(2) Преди започване на арбитражното производство, арбитърът (арбитрите) приканва страните за доброволно споразумяване чрез посредник (медиация). При непостигане на споразумение за медиация, се преминава към арбитражно правораздаване.
(2) Молбата, както и споразумението за доброволно споразумяване чрез посредник (медиация), трябва да съдържат:
1. посочване на арбитражния съд;
2. имената, адресите, телефоните и другите средства за връзка със страните по спора, както и на техните представители, ако има такива;
3. кратко представяне на естеството на спора;
4. документ за внесена такса за медиацияпо тарифата за таксите и разноските пред АС при НАПИМС.
(3) Към молбата трябва да се приложи копие от споразумението за доброволно споразумяване чрез посредник (медиация) или доказателства за безусловната воля на страните да ползват този способ на помирение.
(4) Липсата на споразумение доброволно споразумяване чрез посредник (медиация) не е пречка за започване на процедурата, ако всички страни по договора изразят безусловно съгласието си.
(5) Наличието на клауза в договора за доброволно споразумяване чрез посредник (медиация) е пречка за нейното стартиране от медиатор към АС на НАПИМС, ако към момента на възникване на необходимост от медиацията, една от страните по спора откаже участието си в медиацията.

Определяне на посредника (медиатора)
Чл. 8 .
(1) Ако споразумението на страните посочва посредник (медиатор) или процедура за назначаване на посредник (медиатор), те се спазват, ако са приемливи за АС при НАПИМС. При липса на такова споразумение, АС при НАПИМС назначава медиатор от списъка на медиаторите към АС на НАПИМС. По правило се назначава един медиатор, освен ако страните или съдът прецени друго. Всяко лице, назначено за медиатор е длъжно да разкрие пред съда всяко обстоятелство, което може да засегне неговата безпристрастност. При получаване на такава информация, АС при НАПИМС я съобщава на страните.
(2) Медиаторите, включени в списъка към АС на НАПИМС подписват декларация за конфиденциалност, относно всички сведения и информация, станали им известни при и по повод воденето на процеса на доброволно споразумяване чрез посредник (медиация). Декларацията се подписва за всяко едно споразумяване.
(3) Медиаторите от списъка на АС при НАПИМС не могат да бъдат медиатори в списъка на друг арбитражен съд.

Представителство на страните
Чл.9. (1) Страните могат да се представляват или да бъдат подпомагани при срещите с медиатора от избрани и от тях лица, които могат да не са правоспособни юристи или лица с юридическо образование.
(2) В случаите, когато лицата по чл. 1 пречат на медиатора за ефективното упражняване на функциите му, те биват отстранявани от залата от зам. председател на АС при НАПИМС.

Избор на правила
Чл. 10. Медиацията трябва да бъде проведена по начин, уговорен от страните и приемлив от АС при НАПИМС. В случай, че няма уговорка, посредникът (медиаторът) действа в съответствие с настоящите правила.

Провеждане на доброволното споразумяване чрез посредник
Чл. 11. (1) Посредникът (медиаторът) е свободен да се среща с всяка от страните поотделно. Информацията, която той получава от срещите не трябва да бъде разкривана пред другата страна, освен ако не е овластен за това.
(2) Веднага след определянето му от страните, съгласно списъка към този правилник, посредникът (медиаторът), съгласувано със страните, изработва график за представяне от страните на кратка история на спора, както и друга информация и материали, които са необходими за разрешаването му чрез посредничество (медиация).
(3) В двуседмичен срок от запознаването със спора и получаването на материалите по него, посредникът (медиаторът) насрочва съвместна среща. На нея страните могат да представят доказателства.
(4) На съвместната среща посредникът (медиаторът) изяснява процедурата, която ще се следва за разрешаване на спора.
(5) Всяка от страните по спора представя своето виждане, позовава се на доказателствата, заявява какво иска да бъде постигнато и по какъв начин следва да стане това.
(6) В случай, че обсъждането стигне до фаза, при която сближаването на вижданията е затруднено, посредникът (медиаторът) предлага отделни срещи с всяка от страните, след което може да свика нова съвместна среща.

Чл. 12.
(1) Посредникът (медиаторът) се стреми да сближи позициите на страните, с цел да постигнат споразумение. Той трябва да търси и предлага решение на спорните въпроси по начин, който смята за най-подходящ, като отчита интересите на всяка от страните.
(2) По съгласие на страните, посредникът (медиаторът) може да се консултира с вещо лице или арбитър от АС при НАПИМС по въпроси, които изискват специални познания.
(3) В случай, че не може да се стигне до споразумение, посредникът (медиаторът) предлага спорът да се разреши по пътя на арбитража. Само при писмено съгласие на страните, за наличието, на което АС при НАПИМС следи служебно, посредникът (медиаторът) може да участва при разрешаване на арбитражния спор еднолично или в арбитражен състав. Той може да участва еднолично, ако е включен в листата на арбитрите.

Приключване на доброволното споразумяване чрез посредник (медиацията)
Чл. 13.
(1) Медиацията приключва:
1. с писмено споразумение между страните, което има силата на извънсъдебна спогодба;
2. по преценка на медиатора, направена по всяко време, че по-нататъшни усилия не биха довели до напредък и разрешаване на спора;
(2) В случай, че медиацията не даде резултат, медиаторът съставя протокол, в който се посочват само страните, предмета на медиацията и обстоятелството, че не се е стигнало до споразумение.
(3) С приключване на медиацията, посредникът (медиаторът) отбелязва в нарочна книга резултатите от него. Всяка от страните получава копие от постигнатото споразумение, ако се е стигнало до такова.

Такси
Чл. 14. Ако друго не е уговорено между страните, таксите за доброволното споразумяване чрез посредник (медиация), както и другите разходи, се поемат по равно от страните и се формират по тарифата към този правилник.

Клауза за доброволното споразумяване чрез посредник (медиация) при АС на НАПИМС
Чл.15. Настоящата клауза може да се сезира АС при НАПИМС за започване на процедура, с цел постигане на доброволно споразумяване чрез посредник (медиация). Липсата на включване й в договора не е основание за отхвърляне на искане за медиация, ако са налице изискванията на този раздел от Правилника на АС при НАПИМС.
“Ако възникне спор при сключването или изпълнението на договор, страните се съгласяват да разрешат спора чрез доброволно споразумяване чрез посредник (медиация) чрез медиатор от списъка на АС при НАПИМС, съобразно неговия правилник, преди да се прибегне към арбитраж към същия или друг съд за разрешаването на спора”

III. ПРАВИЛА ЗА АРБИТРАЖНО ПРОИЗВОДСТВО
Предявяване на иск
Чл. 16.
(1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба. Преписи от исковата молба, приложенията към нея и отговорът с приложенията, трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка от страните в процеса да разполага с тях, а АС при НАПИМС - с два екземпляра.
(2) Исковата молба се смята за подадена в деня, в който постъпи в секретариата на АС при НАПИМС, а ако се изпраща по пощата - в деня, отбелязан на пощенското клеймо в мястото на изпращането.
(3 )С получените материали, АС при НАПИМС комплектува дело и резервно дело. След приключването на спора, представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.

Съдържание на исковата молба
Чл. 17.
(1) Исковата молба трябва да съдържа:
1. посочване на Арбитражния съд на НАПИМС;
2. наименованието, седалището и адреса на ищеца и на ответника и телефоните и другите средства за връзка със страните по спора и с представителя на ищеца;
3. цената на иска;
4.изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането (петитума);
6. доказателства в подкрепа на иска;
7.името на арбитъра и на резервния арбитър или искане те да бъдат назначени от председателя на съда;
8. документ за платена арбитражна такса и депозит за разноски;
9.опис на документите, приложени към исковата молба;
10. подпис на ищеца или на негов представител.
(2) Към исковата молба следва да бъдат приложени: арбитражното споразумение, писмени доказателства в подкрепа на иска, както и доказателства за идентификация и представителна власт.
(3) Неприлагането на арбитражно споразумение не е пречка за образуване на делото, ако ответникът заяви изрично съгласието си за правораздаване от АС при НАПИМС.

Цена на иска
Чл. 18.
(1) АС при НАПИМС не ограничава обсега на споровете, които ще разглежда, на база цената на иска. Цената на иска е равна на паричната сума или стойността на правата, които се претендират.
(2) При установителни или конститутивни искове, цената на иска е равна на стойността на предмета на правоотношението към момента на предявяване на иска, а при искове за действие или бездействие - на размера на заявения имуществен интерес на ищеца.
(3) При обективно съединяване на искове цената на всеки иск се сочи поотделно. В този случай арбитражната такса се определя въз основа на общата сума на исковете.
(4) При искове с неопределена или неправилно определена цена, както и при неоценяеми искове, Председателят или един от двамата заместник – председатели на АС при НАПИМС определят дължимата арбитражна такса.

Проверка на компетентността на Арбитражния съд
Чл. 19.
(1) Ако ищецът не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, административният секретар на съда го поканва за представяне на споразумението в едноседмичен срок или да заяви, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника. Същата покана се отправя, ако председателят или един от двамата заместник - председатели на съда установи, че представеното арбитражно споразумение не обосновава компетентността на АС при НАПИМС. Покана не се изпраща, ако арбитражното споразумение се отнася до спор, който съгласно чл. 1, ал. 3 не може да бъде предмет на арбитраж.
(2) Възражението, че АС при НАПИМС не е компетентен, трябва да се направи най-късно с отговора на исковата молба или ако няма отговор - в първото по делото заседание, тогава, когато пред АС при НАПИМС има представено изрично арбитражно споразумение между страните по спора. Арбитражното споразумение безусловно трябва да предоставя решаването на спора на АС при НАПИМС.
(3) Решаващият състав може да уважи закъсняло възражение за компетентност, ако има уважителна причина за закъснението.
(4) Образуваното пред АС на НАПИМС арбитражно производство се прекратява, а внесената арбитражна такса се връща на ищеца, ако се установи, че между страните липсва арбитражно споразумение за решаване на спора от АС при НАПИМС или при липса на арбитражно споразумение, ответникът не е заявил изрично (писмено или чрез явяването си в съда) съгласието си спорът да бъде решен от АС при НАПИМС.

Възражение за некомпетентност
Чл. 20.
(1) Възражението за некомпетентност се разглежда от решаващия състав и той се произнася по него с определение, освен ако разрешаването на този спор е обусловено от разрешаването на спора по съществото на делото.
(2) Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на АС при НАПИМС, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.
(3) Ако решаващият състав отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.
(4) Предходната алинея се прилага в случаите, когато между страните има арбитражно споразумение за решаване на спора от АС при НАПИМС или при липса на арбитражно споразумение, ответникът е заявил изрично (писмено или чрез явяването си в съда) съгласието си спорът да бъде решен от АС при НАПИМС.

Недостатъци на исковата молба
Чл. 21.
(1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 8 и 10, административният секретар съобщава това обстоятелство на ищеца и дава срок за отстраняване на недостатъците. Срокът не може да бъде по-дълъг от 2 седмици, освен по международни дела, когато максималният срок за отстраняване на недостатъците се удвоява. Той започва да тече от датата на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото е без движение.
(2) Ако ищецът не отстрани своевременно недостатъците в исковата молба, исковата молба заедно с приложенията към нея му се връща с разпореждане на председателя на Арбитражния съд при НАПИМС. Ищецът може да направи възражение срещу разпореждането за връщане в 7 дневен срок от получаването му. Възражението на ищеца се разглежда от тричленен състав от арбитри, определени от председателя.

Отговор на исковата молба
Чл. 22.
(1) След получаване на редовна искова молба, административният секретар уведомява ответника, като му изпраща препис от исковата молба с приложенията и листата на арбитражната колегия. Заедно с това секретариатът съобщава на ответника, че в десетдневен срок от получаването на материалите / или 30 дни, ако страна по делото има местожителство или седалище извън България/, следва да даде отговор и да представи съответните доказателства.
(2) В срока по предходната алинея ответникът следва да съобщи имената на избрания от него арбитър и резервен арбитър или да предостави това на Председателя на съда.
(3) В срока за отговор, ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно претендираното право е от компетентността на АС при НАПИМС. За насрещния иск се прилагат изискванията, които важат за първоначалния иск. Ако насрещното право е установено със сила на пресъдено нещо или не се оспорва от ищеца, то може да бъде предявено и по-късно.
(4) Неподаването на отговор не означава признание на иска.

Представяне на документи
Чл. 23.
(1) В секретариата на съда остават на съхранение само тези документи, които съдържат основната информация за страните по спора, исковата молба, постановените решения и определения по делото. Те се съхраняват в течение на 5 години, с изключение на решението или определението, което слага край на спора, които се съхраняват 50 години.
(2) С получените материали АС при НАПИМС комплектува дело и резервно дело. След приключването на спора представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.
(3) Посочените по чл. 17, ал.2 документи се представят на български език. Писмените доказателства се представят в оригинал, придружени с превод на български език. В случай, че не се представя превод на документа, той се превежда за сметка на страната, която го представя. Председателят на съда, съответно зам. председателите или решаващият състав, може да реши, че не е необходим превод.
Изпращане и връчване на документи
Чл. 24. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях материали, съобщения и призовки на посочените от тях адреси в тридневен срок от получаването им.
(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се изпращат препоръчано. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени чрез телеграма, по телекса или по телефакс. Призоваването с телекс или телефакс се удостоверява от длъжностното лице, което го е извършило, а призоваването с телеграма - с известие за доставянето й.
(3) Документите по предходната алинея могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител, включително и от другата страна, лично или чрез представител.
(4) Във всички случаи, когато Председателят или зам. председателите на АС при НАПИМС имат основателни причини за съмнение, относно информираността на ответника за насроченото заседание, последното се отлага за срок не по – дълъг от 10 дни. Ако и след изтичане на срока, са налице сериозни опасения за липса на информация на ответника за насроченото заседание, делото се прекратява, ако към договора липсва арбитражна клауза, която сезира АС при НАПИМС.

Получаване на документите
Чл. 25.
(1) Страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, е длъжна да уведоми АС при НАПИМС за новия си адрес. Същото задължение имат и лицето посочено за съдебен адрес, законният представител и попечителят. Задължението се вписва в призовката.
(2) При неизпълнение на това задължение, призовката се прилага към делото и се смята за връчена.
(3) Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

Начало на сроковете
Чл. 26.
Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, следващ получаването на съобщението. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в края на първия работен ден.

Състав на решаващия орган
Чл. 27.
(1) АС при НАПИМС разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващия орган, който може да се състои от един или от трима арбитри.
(2) Ако решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър и негов заместник (резервен арбитър), а двамата избрани арбитри избират председател на решаващия състав в 7-дневен срок.
(3) Страните по спора могат да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър от списъка на арбитрите, който двете страни определят по взаимно съгласие или предоставят това на председателя на съда. В този случай се избира или назначава и заместник-арбитър, който също е от списъка на арбитрите.
(4) В случай, че преди началото на арбитражното производство е проведено безуспешно посредничество (медиация), страните могат да се споразумеят посредникът (медиаторът) да участва в решаващия състав. В този случай те се споразумяват и за другите двама арбитри и кой да председателства състава. Ако не постигнат споразумение за това, правото да определи състава принадлежи на председателя на съда, който в случая е ограничен от списъка на арбитрите.
(5) Ако страните или някоя от тях не посочи арбитър или избраните за арбитри не посочат председател на състава, правото за определянето им принадлежи на председателя на съда.

Заместване на арбитър
Чл. 28.
(1) Ако избраният или назначеният за арбитър не приеме избора или назначението, или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, той се замества от посочения резервен арбитър. Заместникът продължава делото до окончателното му приключване.
(2) Ако заместникът е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, страната, която го е посочила трябва да посочи друг за арбитър и негов заместник.

Съгласие за арбитриране
Чл. 29.
(1) Посоченият за арбитър с изявлението си за арбитриране подава декларация, че не са налице обстоятелства, които могат да породят съмнения за неговата безпристрастност.
(2) Всяка от страните в спора може да направи отвод на арбитър и на председателя на решаващия състав, ако съществуват данни, че те са заинтересувани от изхода на делото.

Процедура за отвода
Чл. 30.
(1) Искането за отвод се прави пред решаващия състав, като се посочат основанията за отвода.
(2) Ако арбитърът не се отведе, по отвода се произнася председателят на съда. В случай на направен отвод, ако той не бъде уважен, страната която го е направила, може в 30- дневен срок от уведомяването й за това, да поиска от Софийски градски съд да се произнесе по него. Решението на съда е окончателно. До произнасянето на съда, АС при НАПИМС спира арбитражното производство.
(3) В случай на осъществен отвод, новият арбитър или председателят на решаващия състав се избира или назначава по реда на чл. 27.

Отвод на вещо лице или преводач
Чл. 31.
На основанията, посочени в чл. 29, всяка от страните по спора може да направи отвод на вещо лице или преводач. Отводът се прави пред решаващия състав, който се произнася окончателно по отвода.

Подготовка за разглеждане на делото
Чл. 32.
(1) Решаващият състав се запознава предварително с делото и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по него и попълването му с доказателства. За целта делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните.
(2) Решаващият състав може да разпорежда на секретаря на съда да извърши определени действия по подготовката на делото за разглеждане. Секретарят призовава страните, свидетелите, вещите лица и преводачите за датата на разглеждане на делото, определена от председателя на решаващия състав.

Място на провеждане на заседанията
Чл. 33.
(1) Заседанията на АС при НАПИМС се провеждат в неговото седалище и адрес.
(2) По молба на страните, решаващият орган може да провежда заседанията си и на друго място. В този случай разноските се авансират от страната, която е поискала заседанието да е извън седалището на съда.

Призоваване на заседание
Чл. 34.
(1) Страните по делото се поканват на заседанието на съда с призовки, които трябва да бъдат получени от тях най-малко 10 дни преди заседанието. В призовката се отбелязва номера на делото, страните по него, мястото и времето за провеждане на заседанието. В случай, че в делото участва страна, чието местожителство или седалище е извън България, срокът за призоваване се удвоява.
(2) На страните не се изпращат призовки, ако са присъствали на предишно заседание на съда, на което делото е било насрочено за следващо заседание.
(3) Със съгласие на страните, срокът по ал. 1 може да бъде намален.

Превод
Чл. 35.
Когато в заседанието участва страна, която не владее български език, решаващият състав назначава преводач, ако това е поискано. Възнаграждението на преводача е за сметка на страната, която го е поискала, независимо от изхода на делото.

Разглеждане на делото
Чл. 36.
(1) Делото се разглежда в едно или повече заседания, на което страните могат да участват лично или чрез представители. Отсъствието от заседание на редовно призована страна не е пречка за провеждането му.
(2) На заседанията на съда не се допуска присъствието на трети лица, освен ако е налице изрично съгласие на страните и разрешение на административния секретар на АС при НАПИМС за това.
(3) По съгласие на страните, делото може да се разгледа и реши в закрито заседание, въз основа на представените по делото доказателства.
(4) Делото може да се разгледа и реши в закрито заседание, ако ответникът в отговора си на исковата молба признава иска.

Спогодба
Чл. 37.
(1) След откриване на първото заседание решаващият състав прави предложение на страните да приключат делото със спогодба и по реда на глава втора от този правилник – постигане на доброволно споразумяване чрез посредник (медиация).
(2) Решаващият състав може да прави предложение за спогодба или медиация по всяко време до постановяване на решението.
(3) Ако страните постигнат спогодба пред решаващия състав, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.
(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражното решение при уговорени от тях условия.
(5) При приключване на спора със спогодба по ал. 3, съдът възстановява половината от внесената арбитражна такса.
(6) При преминаване от арбитраж към доброволно споразумяване чрез посредник (медиация), съдът възстановява внесената арбитражна такса до размера на таксата за медиация, ако не са провеждани заседания на АС при НАПИМС.
(7) При проведено 1 заседание и безуловно заявено от страните желание за медиация, АС при НАПИМС връща половината арбитражна такса, като задържа от нея размерът на таксата за медиация, в зависимост от цялата цена на иска.

Доказателства
Чл. 38.
(1) Всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или направените възражения.
(2) Страните представят писмените доказателства в оригинал или заверени от тях копия. Представените доказателства от едната страна се връчват своевременно и на другата.
(3) Решаващият състав преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение.
(4) За всяко ново представено доказателство, извън исковата молба и първото по делото заседание, се внася такса в размер на 1/20 от цената на иска, но не по – малко от 200 лева и не повече от 500 лв.

Служебно събиране на доказателства от АС на НАПИМС
Чл. 39.
(1) Решаващият състав може да изисква от страните да представят други доказателства, както и да призовава свидетели, да назначава вещи лица или да изисква от трети лица удостоверения и други документи, ако това е необходимо за разкриване на истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава възможност да вземат становище по тях, както и да представят насрещни доказателства.
(2) Когато по делото има назначено вещо лице, всяка от страните е длъжна да съдейства на вещото лице за събиране на необходимите сведения, включително като осигурява достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на експертното заключение.
(3) След като представи заключението си, вещото лице участва в заседанието, за да отговори на въпросите на страните и даде допълнителни пояснения, ако такива се налагат. По съгласие на страните, АС при НАПИМС може да освободи вещото лице от задължението да се яви на заседанието.

Съдействие на държавен съд
Чл. 40.
(1) АС при НАПИМС или заинтересуваната страна, с негово съгласие може да поиска от компетентния съд у нас или в чужбина да събере доказателства, необходими за делото.
(2) Ако страните не са уговорили друго, АС при НАПИМС може, по искане на една от тях, да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя. Обезпечителните мерки не могат да засягат трети лица, които не са страни по спора. При допускане на обезпечителни мерки АС при НАПИМС може да определи гаранция, която молителят да представи, с цел обезщетяване на другата страна при нанесени вреди и пропуснати ползи.

Изменение на иска
Чл. 41.
Ищецът може да измени предявения иск и без съгласие на ответника. Решаващият състав може да откаже да допусне изменението, само ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. Тези правила се прилагат и за насрещния иск.

Участие на трети лица
Чл. 42.
(1) Встъпване и привличане на трето лице в процеса е допустимо само със съгласието на страните по делото. Привличането на трето лице изисква и съгласието на лицето, което се привлича. Съгласието на третото лице е необходимо и за предявяване на обратен иск срещу него.
(2) Привличането на трето лице е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съдът може да допусне и по-късното му привличане, ако страните по делото не се противопоставят и привличането му няма да забави неоправдано своевременното решаване на делото.

Спиране на производството
Чл. 43.
(1) По общо съгласие на страните, решаващият състав спира делото за определен срок, но не по-дълъг от шест месеца.
(2) Ако в седмодневен срок след изтичане на срока за спиране страните не поискат нов срок, или никоя от страните не поиска възобновяване на делото, то се прекратява с разпореждане на председателя на съда по доклад на решаващия състав.
(3) Съдът спира делото по молба на една и/или повече страни по спора.
Чл. 43а. (1) Съдът спира производството:
1. в случай на смърт на някоя от страните;
2. когато е нужно да се учреди попечителство на някоя от страните.
(2) При наличието на случаите по т.1 и 2 на ал. 1, прилага се чл. 183 от ГПК.

Протокол
Чл. 44.
(1) За арбитражното заседание се води протокол от секретар-стенограф от списъка на стенографите при съда. Той се подписва от председателя на състава и назначения за заседанието секретар след окончателното му изготвяне, което трябва да бъде в рамките на тридневен срок от заседанието. Копие от протокола се връчва на страните.
(2) По молба на страна в производството, протоколът може да бъде поправен или допълнен. Поправката или допълването на протокола става с определение на решаващия състав. Копие от поправения или допълнен протокол се изпраща на страните. Всяка от страните може да направи възражение по извършената поправка или допълнение най-късно в следващото заседание, а ако делото е обявено за решаване - най-късно до изтичане на срока за произнасяне.
(3) По предложение на решаващия състав и със съгласие на страните, за отделно заседание или за всички заседания по делото, може да не се води протокол.

Приложим закон
Чл. 45.
Ако страните по спора не са избрали приложимия закон или изборът на закон е недопустим, решаващият състав прилага закона според стълкновителните норми, които смята за приложими в случая.

Решение
Чл. 46.
(1). Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество. Съдът се произнася с решение и когато има признание или отказ от иска.
(2) Когато страните поискат постигната от тях спогодба да бъде възпроизведена в решението, то има силата на обикновено арбитражно решение.

Постановяване на решението
Чл. 47.
(1) Когато съдът сметне, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.
(2) Решението се взема от едноличния арбитър или с мнозинство на гласовете в закрито заседание. Председателят гласува последен. Ако не може да се формира мнозинство, решението се постановява от председателя. Арбитърът, който не е съгласен с решението, отразява това обстоятелство при подписване на решението. Той може да приложи към решението, в седмичен срок след изготвянето му, особеното си мнение.
(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако възпроизвежда спогодба на страните или ако те изразят съгласие, то да не съдържа мотиви. Мотивите се подписват от членовете на решаващия състав.
(4) Ако след приключване на устните състезания, но преди произнасяне на решението, се установи, че правото на защита на някоя от страните е било нарушено или че делото се нуждае от допълнително изясняване на обстоятелствата по него, решаващият състав възобновява разглеждането на делото с определение.
(5) Постановеното арбитражно решение е окончателно и слага край на спора, освен в случаите по чл. 50.

Съдържание на решението
Чл. 48.
Решението трябва да съдържа:
1. наименованието на Арбитражния съд;
2. делото, по което се постановява решението;
3. дата и място на постановяването му;
4. имената на председателя и на членовете на решаващия състав или името на арбитъра, когато по силата на този правилник решаващият състав се състои от 1 арбитър;
5. името на секретаря;
6. имената и/или наименованията на страните и третите лица по делото;
7. всички данни по съдебната, данъчната и Булстат регистрация на страните, както и всички други индентификационни данни на страните;
5. предмета на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;
6. мотиви;
7. диспозитив – какво постановява съда
8. в тежест на кого са разноските;
9. подписи на председателя и на останалите членове на решаващия състав, ако съставът не се състои от един арбитър;
10. когато някой от арбитрите не може да го подпише, зам. председател на АС при НАПИМС отбелязва причините за това.

Обявяване на решението
Чл. 49.
(1) След подписването на решението от едноличния арбитър или поне от двама от членовете на решаващия състав, то се вписва в книгата за решенията и се съобщава на страните по делото.
(2) Преписи от решението се връчват на страните, само ако арбитражните разноски са били изцяло изплатени.
(3) Преписите се заверяват от административния секретар на съда и печата на АС при НАПИМС.

Поправки и тълкуване на решението
Чл. 50.
(1) По искане на страна по спора или по свой почин, решаващият състав може да поправи явна фактическа грешка, допусната в решението. Страните трябва да се уведомят за исканата поправка.
(2) Всяка от страните, след като уведоми другата, може да поиска от решаващия състав тълкуване на решението, когато то е неясно.
(3) Искането за поправка или тълкуване може да бъде направено в рамките на едномесечен срок от получаването му.
(4) По поправката и тълкуването съдът може да даде възможност на страните да бъдат изслушани или да представят в определен от него срок писмени становища. Той се произнася по поправката или тълкуването в едноседмичен срок от искането, съответно от получаването на становищата на страните. Срокът се удължава до 3 седмици, поради невъзможност същият решаващ състав да се събере.
(5) Поправката на решението за арбитражните разноски става с определение при спазване на изискванията на предходните алинеи.
(6) Поправката и тълкуването стават неразделна част от първоначалното решение.

Допълнително решение
Чл. 51.
(1) Решаващият състав по искане на страните може да постанови допълнително решение по претенции, по които е пропуснал да се произнесе. Страната, която иска допълването, трябва да уведоми другата страна за направеното искане. Когато искането е основателно, решаващият състав постановява допълнително решение при съответно спазване на разпоредбата на чл. 50, ал. 4.
(2) Допълнителното решение става неразделна част от първоначалното решение.

Изпълнение на решението
Чл. 52.
(1) Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните. То се изпълнява доброволно.
(2) При липса на доброволно изпълнение, арбитражното решение се изпълнява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Завършване на производството с определение
Чл. 53.
(1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение.
(2) Определение за прекратяване на производството се постановява:
1. при оттегляне на иска;
2. при спогодба по чл. 37, ал. 3;
3. при преминаване от арбитраж към доброволно уреждане на спора чрез посредник (медиация);
4. при липса на предпоставки, необходими за решаване на делото по същество или когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от 6 месеца.

Арбитражни такси и разноски
Чл. 54.
(1) Страните по делото дължат арбитражни такси и разноски, установени от секретаря на съда или от решаващия състав, въз основа на тарифата за дължимите арбитражни такси и разноски по спорове пред АС при НАПИМС.
(2) Секретарят на съда или решаващият състав указват на страната, която иска да бъдат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.
(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.
(4) Възнагражденията на секретар-стенографа, вещите лица, преводачите и свидетелите, както техните пътни и дневни разноски, се определят от решаващия състав.
Чл. 54 а. Страната, която причини отлагане на делото чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или да посочи своевременно, заплаща независимо от изхода на делото ? от размера на арбитражната такса.

Отвод на арбитър
Чл. 55.
(1) СМГС разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващия орган, който се състои от един съдия.
(2) Ако съдията не приеме избора или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, той се замества от друг съдия, който продължава делото до окончателното му приключване.
(3) Съдията подава декларация, че не са налице обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост.

Чл. 56. Всяка от страните може писмено да поиска отвод на арбитъра, ако се съмнява в неговата безпристрастност и ако съществуват данни, че той лично, пряко или косвено е заинтересуван от изхода на делото. При наличие на основания за отвод, съдията е длъжен да се отведе.

Клауза за арбитраж
Чл. 57. Всички спорове, породени от настоящия договор или които се отнасят до него, ще бъдат решавани от АС при НАПИМС, съобразно неговия правилник.
(2) В случай, когато закон или договор предвиждат или страните изразят изрично съгласието си за това, АС при НАПИМС решава и спорове за попълване на празноти или приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства.
(3) Към клаузата за арбитраж страните могат да включат уговорки за приложимия закон, броя на арбитрите, езика на заседанията и др.

Настоящият Правилник е утвърден на заседание на УС на НАПИМС с протокол от 18.12.2002г