· Постановление на Министерския съвет № 238 от 22.10.2001 г. /Обн., Дв. № 92/2001 г./ отменя Правилника за оправомощаването, функциите и задълженията на лицата, уражняващи независим строителен надзор в проектирането и строителството /Обн., ДВ, бр.56/99 г./. Отменяната на правомощията е продиктувана от новата уредба на строителния надзор, съгласно част III, глава IX , раздел III от Закона за устройство на територията. Налице е поредната стъпка към синхронизиране на нормативната база с новия ЗУТ, което несъмнено ще създаде единен режим на правоприлагане.

· В бр.93/2001 г. на Държавен вестник е обнародвана Наредбата за условията и реда за вписване и отписване на публични дружества, други емитенти на ценни книжа в регистъра на Държавната комисия по ценните книжа. Наребата определя и конкретизира реда за вписването, установен със Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Обнародването на този нормативен акт се коментира, доколкото общините също имат участие в публични дружества. Основните характеристики на публичното дружество са две: това е акционерно дружество, чиито акции се предлагат или ще бъдат предлагани публично – например акциите на общинските банки.

· В брой 94/2001 г. на Държавен вестник е публикувано Решение № 18 на Конституционния съд по к.дело № 15 от 2001 г., по повод тълкуването на чл.113, ал.1 във връзка с чл.68, ал. 1 от Конституцията на Република България, а именно : членовете на Министерски съвет могат ли да заемат и длъжността кмет, изпълнявана от тях при избирането им за министри. В Решението си съда последователно разглежда мотивите, обосноваващи крайния му извод, че несъвместимостта по чл.113, ал.1 от Конституцията изключва заемането на длъжността кмет на община от членове на МС и това ограничение не отпада дори и при ползването на отпуск.
На първо място КС констатира разминаване между ограниченията за съвместяване, каквито съществуват за народни представители и тези за членове на Министерски съвет. Наред с чл.113, ал.1 от Конституцията, основният закон предвижда възможност /в ал.2/ за разширяване на изискванията за несъвместимост по отношение на членовете на Министерски съвет, по отношение на други длъжности и дейности, които не могат да заемат или извършват.
На второ място се коментира несъвместимостта на положението на народен представител с изпълнението и извършването на други служби и дейности, които основно са разделени на две категории:а/ държавна служба и б/ дейност , несъвместимостта на която следва от нормативен акт, въвеждащ съответното ограничение. Първото ограничение несъмнено важи и за членовете на Министерския съвет. Действието на тази забрана намира приложение независимо от наличието или отсъствието на закон , определящ длъжностите, чието изпълнение е държавна служба. По отношение на второто ограничение е факт, че към настоящия момент подобен закон не съществува.
На трето място се разглежда понятието “държавна служба”, което Конституционният съд вече е имал повод да тълкува С оглед същността на понятието отново се налага извода, че членовете на МС не могат да са и кметове на общини.
Освен орган на изпълнителната местна власт, кметът е и административен орган, който в това си качество подлежи на пряк контрол от органите на държавната администрация. Несъмнен е изводът, който се налага, а именно, че функциите на кметовете са свързани с осъществяването на държавната власт на територията на съответната община, която дейност от своя страна като не е непосредствено свързана с производството на материални блага /във връзка с приетото тълкувание/, съставлява държавна служба и влиза в обхвата на забраната по чл.113, ал.1 от Конституцията.
Според КС основанието за недопустимост за съвместяване се съдържа и в закон. Това е Законът за местните избори, който допуска народен представител да се кандидатира за кмет, но ако бъде избран, той престава да бъде народен представител.
Забраната, която чл.113, ал.1 на Конституцията установява спрямо членовете на Министерски съвет, е за заемането от тях на определена длъжност и изпълнението на определена дейност. Забраната е в сила от момента на възникване на правоотношението до неговото прекратяване, без значение продължителността на съответното правоотношение.
Ползването на отпуск е конституционно право на работниците и служителите , неговото упражняване не може да бъде основание за преустановяване заемането на длъжността. Но ако съществува ограничение за съместяването на длъжността от изпълняващите определени функции, това ограничение не отпада и при ползването на отпуск.
Крайният извод, който се налага е, че несъвместимостта по чл.113, ал.1 от Конституцията изключва заемането на длъжността кмет на община от членовете на МС и това ограничение не отпада при ползването на отпуск от заемащите тази длъжност.
· В края на календарната година Народното събрание прие и два изключително важни закона, които следват в логическа последователност: Законът за счетоводството /Обн., ДВ бр.98/2001 г./ и Законът за независимия финансов одит /бр.101/2001 г./. Първият дава легално тълкуване на понятия, отразяващи нови обществени отношения, които не са били възникнали при действието на отменения закон. Например изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи в предприятията, съдържанието и съставянето на годишните финансови отчети на предприятията и нови изисквания към лицата, които съставят годишния финансов отчет.
Законът за счетоводството е поредната стъпка към хармонизирането на Националното ни законодателство с установените Международни счетоводни стандарти, чието пълно прилагане се предвижда към 01.01.2005 г. В преходните му и заключителни разпоредби се съдържа и изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /обн. ДВ, бр.81/2000 и бр.41/2001 г./, с &3 от ПЗР на ЗС, ал.3 на чл 39 от ЗЮЛНЦ се изменя така:
“/3/Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в централния регистър при Министерството на правосъдието, подлежат на независим одит при условията на Зкона за счетоводството, ако превишават минимум едно от следните условия:
А/ сума на актива на баланса от предходната година –500 хил. Лв.;
Б/ сумата на приходите от дейността и нетния размер на приходите от продажбите, както и финансовите приходи за последната година – 1 млн.лв.

· Законът за независимия финансов одит /Обн., ДВ, бр.101/2001 г./регламентира проблемите във връзка с даването на независимо мнение относно достоверността на финансовите отчети на предприятията, както и професионалните изисквания на независимите одитори. Законите влизат в сила от 01.01.2002 г., като висящите административни производства следва да се довършат по досегашния ред.
· Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията (Обн., ДВ. бр. 99).
Промените засягат почти изцяло сферата на централната администрация. Промените определят 3 годишен ограничителен срок на назначаването на лица, неотговарящи на изискванията за общ или служебен трудов стаж (чл. 17, ал. 1 от ЗА). Създава се нов орган към областния управител – политически кабинет. До този момент политическият кабинет като организационна структура съществува само към министър – председателя, зам. – министър председателите и министрите.

НОВАТА ОФЕРТА НА НАПИМС ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ ДЕЙСТВИЯТА НА МЕСТНАТА ВЛАСТ

НАПИМС предлага на вниманието на общинските съвети и местната администрация своя нов модул “Оптимизация работата на общинския съвет и механизми на взаимодействие с изпълнителната власт на местното самоуправление”.

Целева група: общински съветници, зам. кметове и началници дирекции и отдели само от една община;
Времетраене: един ден – от 9.30 до 17.00 часа;
Дата на представяне на модула: определя се най – малко две седмици предварително;
Лектори – фасилитатори: експерти: на НАПИМС – правоспособни юристи и юристи – общински съветници;
Място на провеждане: на територията на съответната община, направила заявката в залата за заседания на общинския съвет;

Цели на модула:

· Да се изгради в участниците реалистична позития за настоящото състояние на работата на общинския съвет – вътрешни фактори – силни и слаби страни и външни – възможности и заплахи;
· Заедно с участниците да се изработят механизми за по – голяма ефективност в управлението на човешкия (интелектуален) и финансов потенциал и за приоретизиране на фактора - база данни. Работа с нормативни документи – ЗНА.
· Участниците да се запознаят с йерархията на нормативните документи и начините на преодоляване на колизията в тях.
· Участниците да определят ефикасни средства за целенасочена промяна на икономическата среда и отговор на нейните изисквания – стратегическо планиране, отстраняване на формалния елемент при разработването на подзаконовата нормативна база, отразяване на потребностите на икономическите отношения в наредбиоте на общинския съвет;
· Участниците да усъвършенстват компетентността си, като се запознаят с актуалните законодателни промени и се научат правилно да тълкуват нормативната база и да я използват по целесъобразност (Защо често се случва добри специалисти – юристи и икономисти да не могат да вземат правилни и целесъобразни решения?)
· Да се създадат условия за изграждане на координация на работата на отделните дирекции или отдели на общината и на постоянните комисии към общинския съвет?
· Да се представи модел на работа в екип.

Цена на модула: Уговаря се с възложителя от офиса на НАПИМС. Минимална цена не по – ниска от 600 лв. с поемане от възложителя на пътни разходи, нощувки и размножаване на материалите.

Заповед на районен съд за спиране на концесионна процедура. Възможно ли е?!

По повод направеното от кмета на община Брацигово запитване, може ли да се проведе процедура за предоставяне на концесия, след като със заповед председателя на районен съд гр. Пещера е спрял процедурата, Националната асоциация “Правна инициатива за местно самоуправление” чрез адвокат Ева Радева представя на вниманието Ви следното становище:
Заповед номер 39 от 17 декември 2001 г. на председателя на районен съд Пещера за спиране процедурата по предоставяне на концесия не представлява административно - правна пречка за довършване на фактическия състав по предоставяне на концесия, започнал с решение на общински съвет гр. Пещера за откриване на процедурата.

Правни и фактически съображения:

1. Заповедта на районен съд Пещера е нищожен съдебен акт, тъй като съгласно Гражданския процесуален кодекс актовете, с които се произнася съдът са определения, решения и разпореждания. Заповедите не са в кръга на актовете, с които съдът може (има право) да обективира волята си и затова те не пораждат права и задължения за адресатите си.
2. Определението на пещерския районен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на процедурата за предоставяне на концесия не спира изпълнението на процедурата по предоставянето на особено право на ползване - концесията, тъй като не е издадено по реда на Закона за административното производство. Определението има гражданско - правен характер, постановено е от граждански, а не от административен съд, поради което появата му в правния мир не спира откритата по надлежния ред процедура за предоставяне на концесията.
3. Съдът не е в кръга на органите, които упражняват пряк контрол за законосъобразност на концесията. Два са компетентните органа, които упражняват контрол за законосъобразност върху концесионната процедура – общинският съвет по силата на чл. 7, ал. от Закона за общинската собственост (Общинският съвет приема решения по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост и упражнява общо ръководство и контрол) и областният управител при условията на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията – при установяване н анезаконосъобразност на действията на кмета или общинския съвет.
4. Същността на концесията не е разпореждане с недвижим имот, т.е. собственикът на терена не се променя и когато концесията като особено право на ползване върху обекти публична общинска собственост бъде предоставена по надлежния ред, не се засягат евентуалните права на собственост върху имота, предявени от бивши собственици.
5. Съдът е злоупотребил с правото си на уважаване искане за обезпечение на бъдещ иск, тъй като при предоставянето на концесия няма отчуждително действие, което би накърнило евентуалните права на евентуални бивши собственици. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост, имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, както и да се включват в имуществото на търговските дружества. Общинският съвет е взел законосъобразно решение за предоставяне на особено право на ползване, а не за отчуждаване на терена.
6. В конкретните случаи, оземлената комисия е обезщетила бившите собственици не с реално връщане на земята, а с компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на идеалните им части. Това правилно решение на поземлената комисия не е обжалвано от бившите собственици, т.е. то е влязло в сила.
7. Решението на поземлената комисия съответства и на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ - Собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г., придобити са до тази дата от добросъвестни лица, или на такива лица е отстъпено законно право на строеж и строежът е бил започнал при влизането на този закон в сила. В случая имотът е публична общинска собственост още през 1991 г. по силата на нормата на & 7 от Преходните и заключителни разпоредби Закона за местното самоуправление и местната администрация и бившите собственици нямат право на избор на вида на обезщетението.
8. Предвид представените до тук правни факти и арменти, Определението на районен съд гр. |Пещера е незаконосъобразно. Евентуалният бъдещ иск на бившите собственици, от който последните нямат правен интерес, тъй като не са обжалвали решението на Поземлената комисия, не може да бъде обезпечен от съда със спиране на процедурата по предоставянето на концесия върху имота. Това спиране би било законосъобразно, само ако бившите собственици с влязло в сила решение бяха обезщетени с реално връщане на земята или с идеални части от собствеността върху нея. Обезщетението с компенсаторни записи не засяга по никакъв начин статута на терена.
9. В случая, налице е изпълнение на правилна и законосъобразна процедура по предоставяне на особено право на ползване върху общински терен – публична общинска собственост. Общинският съвет на гр. Брацигово е взел решение съобразено със Закона. Като висш орган на местното самоуправление, той е извършил ефективен акт на управление на имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение.

Изготвил : адв. Ева Радева, Изпълнителен директор на НАПИМС

ЮРИДИЧЕСКА КОНСУЛТАЦИЯ
От
Адв. Георги Йорданов Манасиев, експерт на НАПИМС

Казус: В урегулиран поземлен имот/парцел/ кад.№ 2601, кв.108 по плана на гр.Вълчедръм-частна общинска собственост, отреден за нафтопункт, около 1983 г. е извършено монтиране на павилион с 1 бр. колонка за дизелово гориво и подземна цистерна от “Топливо”- Михайловград, без документи за строителство и отстъпено право на строеж.
В момента собственик на терена е община Вълчедръм, а на съоръжението-“Топливо”АД – София.
Постъпило е искане от “Топливо”АД за отстъпване право на строеж.
Моля да ни поясните възможно ли е това при спазване разпоредбите на ЗУТ и ЗОС или друг начин за решаване на проблема.

Във връзка със запитването възможно ли е отстъпването на правото на строеж на “Топливо”АД – София върху урегулиран поземлен имот–частна собсвеност на община Вълчедръм, за павилион с 1 бр. колонка за дизелово гориво и подземна цистерна, изградени без документи за строителство и отсъпено право на строеж през 1983 г.
Въпросът може да се разгледа в два аспекта в зависимост от характера на изградените обекти.
1. В случай, че изградените съоръжения са преместваеми и не са трайно прикрепени към терена – частна общинска собственост, проблемът следва да се разреши съгласно разпоредбата на чл.56 от ЗУТ. Собственик на съоръженията , разглеждани като движими вещи, е “Топливо” АД –София и за тях следва да се издаде разрешение за поставяне, по ред установен с наредбата на Общински съвет – Вълчедръм и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.
2. Ако съоръженията са трайно прикрепени към терена, същите представляват недвижими вещи по смисъла на чл.110 от ЗС и следва да се разглеждат като трайни подобрения към имота. В този случай не може да се отсъпи право на строеж върху частна общинска собственост , тъй като съоръженията са отдавна изградени и завършени, а правото на строеж се отстъпва преди строежа на обекта да е реализиран, т.е преди завършването му в “груб строеж”, съгласно чл.181, ал.1 от ЗУТ.
От цитираното по-горе писмо се установява, че за съоръженията не са били издавани необходимите строителни книжа, следователно последните се явяват незаконен строеж по смисъла на чл.224, ал.1, т.3 от ЗУТ. Понеже съоръженията са били изградени през 1983 г. и урегулираният поземлен имот, върху който са прикрепени, е бил отреден за нафтопункт, което означава, че са били допустими по действащия подробен градоустройствен план към момента на изграждането им, към тях следва да се приложи разпоредбата на §16, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, съгласно която те са търпими строежи и не подлежат на премахване. Необходимо е да се установи от компетентните общински органи дали изграденото е в съотвестствие с правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Тези “търпими” строежи могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на Удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
С оглед споменатото в писмото, че за изграденото няма отстъпено право на строеж, е препоръчително да се изследва задълбочено собствеността върху съоръженията, доколкото същите представляват приращение по смисъла на чл.92 от ЗС. С оглед на конкретните обстоятелства , свързани със собствеността на терена, са възможни различни хипотези. Ако напр. земята, върху която са изградени, първоначално е била държавна собственост, държавна собственост са били и съоръженията, изградени без отстъпено право на строеж , по силата на правилото-собственикът на земята е собственик и на построиките върху нея. Възможно е , към този момент на държавна собственост, съоръженията да са били включени в капитала на “Топливо” АД-София, в който случай същите трябва да да се считат собственост на дружеството, съгласно чл.2, ал.4 от Закона за държавна собсвеност.
От друга страна е възможно, съоръженията да не са били включвани в капитала на посоченото търговско дружество, в който случай, същите може по силата на приращението да са станали общинска собственост, след като собствеността върху терена е общинска. В този случай строежите ще се узаконят на името на соабственика на земята по чл.226, ал.4 от ЗУТ, а отношенията между строителя и собснтвеника следва да се уредят по чл.72-74 от Закона за собствеността. В последната хипотеза общината може да прехвърли собствеността върху съоръженията на “Топливо”АД-София, със или без урегулирания поземлен имот, в който са изградени, възмездно или безвъзмездно, или да учреди на дружеството правото на ползване върху тях, съгласно правилата на гл. IVот Закона за общинската собственост.

ПРАВНО СТАНОВИЩЕ

на Албена Йотова – експерт на НАПИМС и гл.юрисконсулт в община Пловдив

Относно: Законността на извършените действия в изпълнение на Решение № 152/03.05.2001г. на Общински съвет – Брацигово за откриване на процедура по предоставяне на концесия върху обект, публична общинска собственост, представляващ урегулиран поземлен имот І – озеленяване, минерална баня, физиотерапия, плувен басейн, спортни, атракционни, забавни и обекти на отдиха в кв.8 по плана на град Брацигово, както и относно обжалване на определение от 17.12.2001г. по ч.гр.д. № 39/2001г. на Районен съд – Пещера за налагане на обезпечение на бъдещ иск на основание чл.316 ал.1 буква “в” във вързка с чл.310 ал.1 буква”а” от ГПК чрез спиране на процедурата по предоставяне на концесия.

Правната уредба на отношенията по предоставяне на общински концесии се намира в Закона за общинската собственост /Глава осма “Предоставяне на концесии”/ и Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост. Доколкото в тези нормативни актове не са уредени изрично някои въпроси /като напр. обхват и съдържание на правен, финансово-икономически, екологичен и социален анализ/ субсидиарно се прилагат разпоредбите на Закона за концесиите и правилника за прилагането му. В случай, че Общински съвет – Брацигово е приел на основание чл.22 от ЗМСМА, Наредба за реда и условията за предоставяне на концесии, то последната също се явява източник на правна регламентация и в този смисъл нейните разпоредби следва да се имот предвид при предоставяне на общински концесии.
От Вашето изложение, в което сте описали последователно извършените действия е видно, че сте действали в съответствие със законовите разпоредби, а именно: въз основа на мотивирано предложение от кмета на общината и на основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗОС Общински съвет – Брацигово е взел решение за откриване на процедура по предоставяне на концесия. Решението от своя страна съгласно изискванията на закона е обнародвано в Държавен вестник, съответно публикувано в –к “Нощен труд”. След тази публикация, кмета на общината е назначил комисия за организиране и провеждане на неприсъствен конкурс, която комисия в обявеният ден и час е провела същия.
Решението на общински съвет за откриване на процедура по предоставяне на концесия чрез провеждане на търг или конкурс няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.2 от ЗАП и в този ред на мисли не подлежи на съдебен контрол, но преценка за неговата законосъобразност се осъществява по реда на чл.32 от Закона за администрацията от съответния областен управител. Последният, когато установи, че е налице противоречие на решение на общински съвет със законови разпоредби в едномесечен срок от уведомяването му за взетото решение спира изпълнението му и сезира съда за произнасяне относно законосъобразността на акта. В конкретния случай, областния управител не е предприел такива действия, което е една индиция за съответствието на акта с нормативната уредба.
От друга страна кмета на общината в качеството си на орган на местната изпълнителна власт е лицето, което има правомощия съгласно ЗМСМА да привежда в изпълнение решенията на общински съвет. Нормативен израз на тази функция представлява разпоредбата на чл.44 ал.1 т.7 от ЗМСМА. На езика на административното право термина “правомощие” означава не само право, а и задължение за осъществяване на определени действия. В този смисъл извън случая на чл.45 ал.2 от ЗМСМА, когато при противоречие на решение на общински съвет с интересите на общината или нарушение на закона, кмета в едноседмичен срок може да упражни правото си на вето /отсрочващо действие на решението/, същият е длъжен да организира изпълнението на решенията на принципала. Следва да се отбележи, че в ЗОС и ППЗОС липсват разпоредби, предвиждащи възможността за спиране на действията по изпълнение на решението за предоставяне на концесия от страна на кмета. В тази връзка за резултатите от проведения конкурс кмета би трябвало да докладва на общински съвет, който от своя страна след преценка относно съответствието на направените от участниците оферти с обявените условия и изисквания по концесията, отчитайки коя оферта най-пълно удовлетворява изискванията на кондецента по бъдещия договор и спазването на конкурсната процедура, ще вземе решение за определяне на спечелилият конкурса участник, т.е. бъдещия концесионер по договора. Това решение на общински съвет има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване, включително по съдебен ред относно неговата законосъобразност. Областния управител от своя страна също ще има възможността да прецени законосъобразността му по реда на чл.32 от Закона за администрацията.
Що се касае до горепосоченото определение на Районен съд – Пещера, то същото не само че може, а и задължително следва да се обжалва пред по-горната инстанция /Окръжен съд/ на основание чл.315 от ГПК, имайки предвид обществената значимост на концесията, по отношение на която се развива процедурата. Съображенията, които могат да залегнат в частната жалба са свързани с липсата на достатъчно писмени доказателства, които да правят основателно искането на визираните физически лица за допускане на едно такова обезпечение на бъдещ иск. Лицата вероятно са се афиширали като собственици на недвижимия имот или част от него, позовавайки се на решение на Поземлена комисия за признаване, но невъзстановяване на правото им на собственост, тъй като в конкретния случай е налице хипотезата на чл.10 б от ЗСПЗЗ, а именно: когато бивши земеделски земи са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, лицата имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Още повече, че при липса на стар кадастрален план възможността за идентификацията на бившия имот и определяне на местоположението му спрямо описания по-горе урегулиран поземлен имот /обект на концесията/ практически е нулева. При необжалване на решението на Поземлена комисия в законния срок /14дни от връчването му/ от страна на заинтересованите лица, същото е влязло в сила и има характер на стабилен административен акт, който произвежда целените от него правни последици. Ето защо, след пропускане на възможността за обжалване на решението на ПК, с което се признава, но не се възстановява правото на собственост, лицата могат единствено да избират вида на обезщетението. Считам, че при депозиране на частна жалба срещу определението на Районен съд – Пещера, подкрепена със съответните доказателства и акцентирайки върху обществената значимост на концесията и вредите, които би претърпяла общината /а и участниците в конкурса/ от спиране на изпълнението, окръжен съд би следвало да уважи същата и да отмени постановеното определение. В случай, обаче, че това не стане до вземане на решение от общински съвет – Брацигово за определяне на концесионера, респ. до обнародването му в Държавен вестник, общината би могла да иска на основание чл.317 от ГПК заменяването на допуснатото обезпечение с друг вид. Съществува, разбира се и варианта за невнасяне на иск, от лицата поискали обезпечението в срока даден им от съда /1 месец/. В този случай съгласно чл.309, изр. трето от ГПК, районния съдия отменя обезпечението.